Питагор (570-495 г. пр.Хр.)
Питагор
Предполага се, че Питагор е роден около 570 г. пр.Хр. на остров Самос, Гърция, където прекарва ранните години от живота си. Баща му, финикийски търговец от Тир, е бил добре образован и имал благороднически произход. Майка му, Партенис, произхождала от гръцкия остров Самос. Тя била известна като най-красивата жена на острова. Семейството разполагало с достатъчно средства, за да може да заплати образованието на своя син. Твърди се, че е имал двама братя. На остров Крит се запознава с Епименид, от брака с която се раждат син и дъщеря. Според друга версия жена му се е наричала Феано.
Питагор е бил много интелигентен и ученолюбив, с качества на добър оратор.Той е бил добър спортист. Когато бил 17-годишен взел участие в Олимпийските игри (57-та олимпиада). Първите му учители се явяват мемфиските жреци във финикийските храмове. На 18-годишна възраст напуска родния остров и отива в Египет, където прекарва 22 години. Изучава геометрията и астрономията на египтяните. Бил е посветен в тайните на Диосполис и в учението за възкресението на Озирис. Върху формирането му оказват влияние Талес и Анаксимандър. Научава се да свири на лира, пише поезия и рецитира Омир. Интересите му се простират и в областите на метафизиката, математиката, етиката и педагогиката.
Известно е, че за да избяга от тиранията на Поликрат, Питагор се установява в Кротон (в днешна Калабрия). Неговото учение има много привърженици и привлича редица последователи. Учениците образуват братство на посветените и обожествяват своя учител. Така през 532 г. пр.Хр. основава своя религиозно-философска школа със строга дисциплина. Тя била обгърната в мистерии и символи, а достъпът до нея бил много труден. Общността наподобявала секта и се занимавала с философски, научни, политически и религиозни въпроси. В нея имало както мъже, така и жени, представители на всички раси, религии, икономически и социални слоеве. Недопустима била всяка дискриминация. Изисквал се обет за мълчание, вярност и за безбрачие, както и спазването строги правила по отношение на храненето и хигиената. Учениците били длъжни да пазят тайните, в които били посветени. Целта била душата да се пречисти преди нейното прераждане. По-късно Платон създава подобни школи и в други градове на Италия и Гърция.
Школата просъществувала до края на VI в. пр.Хр. С нарастващото недоволство срещу питагорейците през 510 г. пр. Хр. Започнало тяхното преследване. Сградата на школата им била опожарена. Мнозина били убити, а оцелелите се пръснали по цяла Италия и Гърция. Заради революционните движения Питагор трябвало да напусне Кротон. Премества се в Метапонт (в днешна Базиликата, Италия), където прекарва останалата част от живота си. Умира в същия град между 497 и 494 г. пр.Хр. Според Порфилий Питагор е бил убит по време на бунт в Метапонт, но тази версия не е потвърдена.
На Питагор се приписва известната теорема, според която сборът от квадратите на катетите на правоъгълния триъгълник е равен на квадрата от хипотенузата. Предполага се обаче, че той не е доказал теоремата, а много вероятно само е предал това знание на гърците. Теоремата е била известна във Вавилон хиляда години преди Питагор и това несъмнено поставя под въпрос неговото авторство.
Питагор е първият мислител, който се самоопределя като “философ”, т.е. с любов към мъдростта и копнеж за постигане на истината. Неговото учение се състои от две съставни части – научен подход към познанието на света и религиозно-мистичен. Той се явява един вид новатор, който създава тайно общество, занимаващо се не само с политика, но преди всички с душата. Но заслугата на питагорейците се състои и в създаването на учението за количествените закономерности в развитието на света и цифровото тълкуване на Вселената. Тяхното учение полага основите на редица математически, физически, астрономически и географски бъдещи постижения. Те приемат числото за основа на нещата и изучават количествената страна на света, използвайки числовите отношения във всяка област на човешкия живот. Дори музиката, душата и нейното прераждане се описват с числа и пропорции. За тях тялото е само “временна тъмница за душата”.
Питагор не е писал трактати. На него се приписват книгите “За възпитанието”, “За държавата” и “Свещени слова”, но никой не го е цитирал. Сред последователите му са Платон, Парменид, Евклид и Емпедокъл.
